Воден концентратор на анионен кислород
Воден концентратор на анионен кислород
Автор : проф. д.т.н. инж. Жеко Ганев – експерт по физико-химия
Френският физик Пиер Бертолон през 1780 година в своята книга „За електричеството на болното и здравото човешко тяло” изказва революционната мисъл, че „ всички болести имат пряка връзка с електрическото състояние на въздуха”. Почти сто и петдесет години невероятното прозрение на французина, изпреварило далеч развитието на науката, остава без сериозно внимание в научната общност. В началото на ХХ век идеите на Пиер Бертолон намират продължение в Русия, където младият, едва 21-годишен биофизик Александър Чижевски я прегръща с цялото си сърце. Основополагаща идея на талантливия учен е, че еволюцията на живите организми на нашата планета, в т.ч. и на човека, е протекла в атмосфера, наситена с електричество. Ето защо напълно вероятно е те да разполагат с развити механизми за взаимодействие с електрически натоварените частици в нея, както и да изпитват влияние от тях. Тази мисъл намира бляскаво потвърждение в поставените от него експерименти, в които са получени удивителни резултати. В тези експерименти Чижевски по категоричен начин доказва, че отрицателните йони стимулират жизнените процеси и оказват благотворно въздействие върху живите организми, докато положителните оказват негативно въздействие – понижават жизнения им тонус и дори могат да доведат до тяхната гибел.
В големите градове положителните йони достигат умопомрачително високи стойности – няколко милиона/куб.см. Те буквално „изяждат” отрицателните йони, поради което жителите на такива градове постоянно се оплакват от отпадналост, главоболие, нервно напрежение, лошо храносмилане, високо кръвно налягане, сривове в когнитивните функции. Земното магнитно поле влияе съществено на миграцията на аеро йоните – положителните се привличат към земната повърхност, а отрицателните се отблъскват от нея. Намираме се в период на отслабване на магнитното поле. Животът на съвременния, урбанизиран човек протича в обкръжението на огромен брой източници и приемници на електровълни, генериращи огромно количество положителни аеройони, който оказват пагубно въздействие върху човешкия организъм.В затворените помещения, в които пребивават повече хора, нивото на отрицателните йони достига застрашително ниски нива -20 до 50/куб.см, докато това на положителните нараства чувствително. С 1 куб.см. издишан от белия дроб въздух се отделят 300 000 положителни йони! В същност човек е попаднал в доброволен плен на положителните аеро йони още тогава, когато е построил първото си жилище, в което се изолирал от живителния въздух на околната среда и по същество е влязъл в жесток конфликт със собствената си природа. Около 90% от времето си жителите на градовете прекарват в затворените помещения на зданията, в резултат на което постепенно губят своите витални сили, заболяват, стареят бързо и умират преждевременно. Положителните йони са и една от основните причини за възникването и разпостранението на вирусните инфекции.
Изключително богат на отрицателни йони е въздухът около водопадите /до 50 хиляди/куб.см/, планинският /8-12 хиляди/куб.см/, морският /4 хиляди/куб.см/, както итози след буря /2 -4 хиляди/куб.см. Само 20-минутен престой в среда с високо съдържание на отрицателни йони има чудодайно въздействие върху човешкия организъм, извиквайки неочакван и мощен прилив на жизнена енергия, оптимизъм и отлично разположение на духа.
Множество медицински изследвания доказват по категоричен начин, че отрицателните йони повишават устойчивостта на организма към неблагоприятните фактори на околната среда и стимулират защитните сили на организма. Забавя се честотата на сърдечния ритъм, нормализира се стойностите на артериалното налягане, повишава се рефлекторната активност на нервните клетки и мускулите, увеличава се усвояването на кислорода. Професорите Kendzi Tadzava, Nobory Hiryito, Japan установяват, че под влиянието на отрицателните йони човешкият организъм синтезира убиквинол – мощен антиоксидант, който участва активно в синтезата на аденозинтрифосфата – АТФ, главния енергиен източник в човешкото тяло. Това обяснява подема в жизнения и психическия тонус на човека в такава среда. Убиквинолът е близък родственик на друго магическо вещество в човешкия организъм – коензим Q 10.
Babior l, Takeuchi J, Ruedi J – Proc Nati Acad Sci USА доказват, че човешкия организъм в млада възраст генерира аниони на кислорода като част от окислителното си въоръжение в съпротивата си срещу вирусни инфекцията. Тази способност според тях е значително намалена при хронично болни и възрастни хора, поради което те трябва да бъдат поставени в условия за изкуствено повишаване на съдържанието на аниони на кислорода.
Анионите на кислорода са устойчиви отрицателни йони, образувани от разпада на коронарен озон генериран чрез студен електростимулационен синтез, при което атомите или молекулите кислород са се сдобили с един или повече електрони. Процес реализиран чрез иновативен и уникален воден концентратор на анионен кислород OZF – 04, Елфи Тех
Анионите на кислорода встъпвайки във взаимодействие с молекулните комплекси в мембраните и вътрешните електролити, образуват различни биологично активни вещества, изменящи микро обкръжението на свободните нервни окончания водещи до понижаване на тактилната и болева чувствителност. При това продуктите на рекомбинация на отрицателните кислородни йони – аниони на кислорода, повишават нервната проводимост в зоната на въздействие. Химически активните атоми и молекули в лигавицата на дихателните пътища стимулират метаболични процеси, предизвиквайки разширяване на артериите и усилване на локалния кръвоток, активират се репаративните процеси, влияе се на локалния имунитет. Нарастването на локалния кръвоток активира трофическите и репаративни процеси в организма. Повишава се активността на епитела на трахеята и белодробната функция. Увеличава се приемът на кислород, стимулират се дихателните ферменти и се засилват окислително-възстановителните процеси в тъканите. Протича активацията на хемеглобина като и четирите му полипептидни вериги всяка съдържаща свой хем е с активирани функции, изразяващи се с повишен пренос на кислород, на въгледвуокис и на протони. Кислородно пренасящата функция на хемоглобина се осъществява от феройона /Fe++/ – железен /II/ йон, който се намира в центъра на хема. Само двувалентният феройон е в състояние да се свързва и отдава кислород. Свободния хемоглобин /Hb/ е дезоксихемоглобин, а свързания с кислород – оксихемоглобин. Оксихемоглобинът следователно не е окислена, а само натоварена с кислород хемоглобинова молекула. При форма на съществуване на кислорода в анионна форма, хемоглобиновата молекула не е неутрална /Hb/, а е молекула носеща отрицателен заряд HbO2-. При това съдържащият се в еритроцитите ензим карбоанхидроза катализира въгледвуокисът до въглена киселина, без последната да се йонизира на бикарбонатни аниони и протони. Именно тези протони при вирусни инфекции заплашват организма с ацитоза. Забавя се скоростта на утаяване на ероитроцитите, регулира се рН на кръвта. Стимулират се защитните сили на организма поради повишената реактивност на общите и локални бариерни функции, стимулира се фагоцитарната активност на левкоцитите. Неутрализира се действието на свободните радикали и се нормализира електрическия потенциал на клетъчните мембрани. Действието на анионите на кислорода променя функционалното състояние на ЦНС, подобрява се общото самочуствие, нормализира се съня, повишават се умствената и физическа работоспособност.