Иновация и качество, утвърдени с времето от 1990 година…
Пречистване на води
Пречистване на питейни води
Пречистване на битови отпадъчни води
Пречистване на технологични отпадъчни води
Пречистване на води за бутилиране

 

Съоръжения за третиране на газове
Съоръжения за третиране на промишлени газове
Съоръжения за електрохимична конверсия на органични вещества до високоенергиен газ

 

Уред за насищане на въздуха с аниони на кислорода „OZ-04“
Бутилирана вода с високо  кислородно съдържание
„ОЗАРА АКТИВ“ – хранителна добавка

ПРЕЧИСТВАНЕ НА ПРИРОДНИ ВОДИ ЗА ПИТЕЙНО ВОДОСНАБДЯВАНЕ.

Природните води биват атмосферни, повърхностни и подземни. При своето движение те влизат в контакт с атмосферата, почвата и скалите, от които поглъщат, разтварят и отнасят различни примеси – вещества от минерален или органичен произход. Тяхното количество е различно и се променя от процеси протичащи във водата от физичен, химичен и биологичен характер. В зависимост от степента на дисперсност те образуват с водата или хомогенна система /истински разтвори/ или хетерогенна система, която е колоидно или грубо дисперсна. В хомогенната система разтворените примеси са: газовете – кислород, въглероден диоксид, сероводород, хлор; солите на неорганичните и органични киселини – бикарбонати (калциев, магнезиев, натриев), сулфати (калциев, магнезиев); силикати, нитрати и редица органични съединения. В хетерогенната система колоидните и грубо дисперсните примеси са съставени от хумусни, глинести и пясъчни частици, както и от различни животински и растителни микроорганизми, масла и мазнини.

Всички тези примеси определят пригодността на природните води за питейно водоснабдяване в зависимост от химическия състав, цвят, прозрачност, мътност, вкус и мирис.

Химически състав.

Солите на различните киселини и основи във водата са под формата на катиони и аниони. Основната част от общото съдържание на соли във водата се дължи на катионите /калциев Са2+, магнезиев Mg2+, натриев Na+, калиев K+, железен Fe2+ и Fe3+ и манганов Mn2+ и Mn3+/ и на анионите /бикарбонатен НСО3-, сулфатен SO42- и хлорен Cl-/. Останалите йони, макар съдържащи се в незначителни количества, също в някои случаи оказват значително влияние върху качествата на водата. Водата като електролит е електрически неутрална – сумата на съдържащите се в нея катиоти е равна на сумата на концентрацията на анионите.

Цвят.

Дължи се главно на наличието на хумусни вещества, на колоидни съединения на желязото и мангана, на масовото развитие на планктон. Хумусните вещества имат сложен химичен състав. Образуват се вследствие на разлагането на неустойчиви органични вещества и превръщането им в по-прости химични съединения, от които се получават устойчиви високомолекулярни съединения. Хумусните вещества оцветяват водата от жълто до жълтокафяво, колоидните съединения на желязото и мангана придават жълто, зелено или черно оцветяване, а различните видове планктон и водорасли – светлозелен, зеленосив или изумруднозелен. Цветът на водата се определя в градуси като се сравнява изследваната вода със стандартен разтвор на калиев бихромат (К2CrO7) и кобалтов сулфад (CoSO4) в солна киселина. Скалата се получава чрез кратно разреждане на разтвора с дестилирана вода. Природните води имат оцветяване обикновенно 10 -500. Водата за питейни нужди не бива да е оцветена повече от 150.

Прозрачност и мътност.

Съдържащите се във водата неразтворени примеси имат различна степен на дисперсност. Те се характеризират с понятието хидравлична едрина, която представлява скоростта на утаяване на диспергираните частици в неподвижна вода при температура 10 0С. Степента на дисперсност определя прозрачността и мътността. Това са показатели с противоположни качества, които се дължат на съдържащите се във водата неразтворени органични и неорганични примеси. Концентрацията на различните вещества във водата се изменя в широки граници – от няколко mg/dm3 до 5000 mg/dm3 и повече. Водата за питейни нужди не трябва да има мътност по-голяма от 2 mg/dm3. Приложим надежден начин за бързо определяне на мътността и оцветяването на водата е чрез прибори действащи на основата на използване на различни фотоелементи – фотоколориметри /нифелометри/

Вкус и мирис.

Вкусът на водата се дължи на разтворените в нея соли и газове. В зависимост от техния вид водата бива солена, горчива, сладка и кисела. За вкус се говори и при наличие на желязо /мастилен/, на калциев сулфат /лугав/. Химическата чистата вода е безвкусна. По показателя вкус водата не се нормира, но питейната вода не трябва да притежава вкус. Мирисът е по-осезаем от вкуса. Той се дължи на летливи вещества, които обикновено се срещат в много малки концентрации. Качествено мирисът на водата се определя чрез обонянието – приятен, сероводороден, блатен, аптечен, хлорен. Количествено се приценя по петобална скала: 0 – няма мирис; 1 – много слаб мирис /открива се само в лабораторни условия; 2 – слаб мирис /открива се само ако се обърне внимание на експериментатора/; 3 – „забележителен” мирис /открива се лесно и предизвиква неохота при пиене на водата/; 4 – силен мирис /водата е неприятна за пиене/; 5 – много силен мирис /водата е негодна за пиене/. За питейни нужди се допускат води с мирис под 2 бала.

Във връзка с пречистването на природни води за питейни водоснабдяване са приложими следните групи методи.

v Непосредствено отделяне на примесите.

Методите за непосредствено отделяне на примесите са приложими когато примесите образуват с водата хетерогенни системи. Базират се на следните принципи:

· различие в относителната плътност /утаяване и центруфугиране/;

· различие в степента на дисперсност /филтриране/;

· различие в повърхностната енергия /флотация и електрофореза/.

v Фазово отделяне на примесите.

При методите за фазово отделяне хамогенната система вода – примеси се превръща в

хетерогенна система, без да се изменя химическия състав на примесите. Тези методи са спомагателни – чрез тях се създават хетерогенни системи които могат да бъдат разделени чрез методи за непосредствено отделяне на примесите. Базират се на следните принципи:

· образуване на система газ – течност: дегазация /отделяне на разтворените газове

поради промяна в разтворимостта им/; дестилация /отделяне на примесите като пара поради кипене под температурата на кипене на водата; евапорация /увличане на примесите от водни пари, които се прекарват през водата

· образуване на система газ – твърдо тяло /водата се изпарява и втечнява, а примесите

остават като твърдо тяло/.

· образуване на система течност – течност: коалесценция /сливане на дребни

капчици от емулгирани примеси в едри капки върху твърдо тяло поради по-силното му мокрене от примесите/; екстракция /извличане на примесите чрез разтворител, който не се смесва с водата; електроосмоза /разделяне чрез електрически ток на разтвори с различна концентрация/

· образуване на система течност – твърдо тяло: замразяване / водата се превръща в твърдо тяло, а примесите остават като концентриран разтвор/; кристализация /примесите образуват твърдо тяло/; сорбция /поглъщане на примесите върху твърдо тяло/; коагулация /образуване на малко разтворими продути от прибавени вещества поради хидролизата им, при която се образуват допълнителни колоидни разтвори с електрически заряд, противоположен на заряда на примесите/.

v Отделяне чрез превръщане на примесите.

Тези методите за отделяне на примесите се характеризират с това, че примесите се превръщат в други по химичен характер съединения, които са безвредни или вредни, но по-лесни за отстраняване в сравнение с изходните примеси.

Основават се на следните принципи:

· образуване на малко разтворими електролити: утаяване на йони на примесите чрез

прибавяне на разтворим електролит; хетерогенен обмен на йони /утаяване на йони на примесите чрез прибавяне на малко разтворими електролити;

· образуване на слабо дисоцирани съединения: неутрализация на водородните йони;

неутрализация на хидроксилните йони;

· образуване на комплексни съединения, които остават във водата като безвредни или

се отделят като малко разтворими съединения;

· синтез и разлагане на органичните примеси;

· окисление;

· редукция.

Във водопречиствателната практика на ЕлфиТех методите за превръщане на примесите в други по химичен състав съединения посредством окисление /озониране/ и редукция /електролитна дисоциация / са водещи.